Приказка за миризливите крака на патица
Дионисий и най-скъпата му приятелка Долорес прекарвали един незабравим ден в парка. Те се возеха на ролкови кънки. Те плаваха на платноходка. Под сянката на разтегнато дърво те пируваха с вкусни сандвичи с краставици.
Дионисий много обичал Долорес. Беше ясно, че Долорес изпитва симпатия и към Дионисий.
Долорес, Розчичотана, - предложи тя:
– Хайде Дионисий, ще си свалим обувките, тревата ще ни гъделичка краката.
– Това е идеята – ucieszył się Dionizy. – добре, излитаме!
Дионизи се беше измъкнал от лявата си обувка и тъкмо се готвеше да изрита дясната си обувка, когато изведнъж … ПЧЕЛИ ! Долорес падна на земята.
– О пенсия! Ами сега! – - възкликна Дионисий. Той раздуха лицето на любимия със салфетка, за повече чист въздух. – Какво стана, най-скъп? Какво стана!?
Долорес отвори очи и измърмори нещо.
– О пенсия ! Ами сега! не разбирам, какво казваш – martwił się Dionizy, продължава да размахва и развява, вентилатор и вълна.
Долорес отново измърмори нещо.
– не разбирам, не разбирам – denerwował się Dionizy, все още отчаяно махайки.
Долорес отчаяно изстена.
– Долорес, Скъпа, Какво трябва да направя? Какво трябва да направя? – - извика горкият Дионисий.
Долорес седна, тя пое дълбоко дъх.
– ПОСТАВЕТЕ ВЕДНАГА ОБУВКИТЕ! – - изкрещя тя. – ТВОИТЕ КРАКА … МИРИШЕ КАТО СТАРО СИРЕНЕ!
КНИГА! И тя отново плесна тежко по земята.
– О пенсия! Ами сега! – - възкликна Дионисий.
Той не знаеше, какво да правиш първо - да фенсираш Долорес или да обуеш обувки.
– Ботуши, ботуши – jęczała półprzytomnie Dolores.
Затова той обу обувките си.
Долорес се възстанови бързо.
– Не, миг по-дълго и щеше да е за мен – westchnęła.
Дионисий й помогна да стане, и тя изтръгна от косата си мачкан сандвич с краставица. Дионисий беше ужасно глупав със смъртоносния аромат на краката си.
– Не се притеснявайте толкова много – pocieszała ukochanego Dolores, потупвайки ръката му. – аз мисля, че баня ще свърши работа.
На същото мнение бил и Дионисий. Дълго, гореща вана с много пяна със сигурност ще убие тази миризма. Затова се сбогува с любимата си и хукна към дома. Той наля вода във ваната и кисна в гореща вана с мехурчета за един час. И още петнадесет минути.
Сега краката му миришеха прекрасно. Няма дори и следа от старата воня. Така Дионисий нарече Долорес, за да сподели с нея страхотни новини. Тя пък прие новината с истинска радост.
– Може би тази вечер бихте искали да разберете себе си, това е вярно? – - попита Дионисий, много уверен.
Долорес учтиво отказа, вместо това тя прие покана за кино.
В кино „Дионизи“ им даде най-голямата кофа пуканки, кутия шоколадови бонбони и огромна напитка с две туби. Така, така, нямаше съмнение, че Дионисий е имал меко място за Долорес. И тя със сигурност му върна обичта. Те седяха сгушени заедно на тринадесети ред - за тринайсет беше любимото им число. Светлините изгаснаха. Музика изтече от високоговорителите. Филмът беше на път да започне, когато изведнъж Дионисий почувства, че нещо го боли ужасно в лявата уста под големия пръст.
– О пенсия! Ами сега! – - прошепна той на Долорес. – Мисля, че имам нещо в обувката си.
– Абсолютно трябва да го извадите, преди филмът да започне – odpowiedziała. – В противен случай това ще ви разсейва през цялото време.
Дионисий развърза връзката на обувката си и свали обувката си от крака си. Изведнъж чу … PAC!
– О пенсия! Ами сега! – той беше ужасен.
Долорес беше тази, която плесна лицето си по пуканките. ПЛАНЕ! ПЛАНЕ! ПЛАНЕ! ПЛАНЕ! Всички зрители в техния ред, а също и в следващия, и следващата, следващия, следващия, избягаха от местата си. Отвсякъде се чуваха викове:
– ГАДОСТ! ГАДОСТ! – и всички избутаха да си тръгнат в паника.
В залата през високоговорител се обади полицай:
– ХЕЙ, ТИ, ФЕТОРЕК ПАТКА, Обуйте обувките си и го махнете оттук!
Дионисий бил ужасно глупав, че краката му миришат лошо. Отново! И е на обществено място. Долорес взе зрънце пуканки от ухото си, тя потупа нежно Дионисий по ръката и каза:
– Скъпа, и може би разговорът ще ви помогне?
Дионисий я погледна и въздъхна тежко:
– Може би.
След завръщането си у дома Дионисий взе душ и поръси крака си с талк. След това ги поръси със специален дезодорант. Той поръси! Той поръси! И отново поръси! Пръстите на краката миришеха най-красиво. Миришеха толкова добре, колкото никога досега. Дионисий си легна много щастлив, защото знаеше, че сега краката му миришат прекрасно.
На следващата сутрин той почука на вратата на любимата си.
– Отиваш на плаж с мен? – - попита той с широка усмивка на лице и ароматни крака в ботушите.
– С удоволствие – odparła Dolores.
Затова опаковаха одеяло, кърпи, кофа и шпатули и голям раиран чадър и тръгнаха.
Дионисий заби чадъра си в пясъка, а Долорес и Долорес седнаха в сянката му. Те се взираха в хоризонта и наблюдаваха вълните. По-късно събирали черупки. Изградиха и пясъчен замък за двама. Тогава те споделиха хот-дог с много горчица. Така, Дионисий несъмнено се е влюбил в Долорес, и тя в него. Тя го погледна в очите и попита:
– Прокарваме пръсти в пясъка?
За всеки случай Дионисий провери, от коя страна духа вятърът. За всеки случай той стисна носа на Долорес с щипка.
за жалост, не беше достатъчно. Когато Дионисий събу обувките си, Долорес припадна за трети път.
– О, ФООООООООООООО! – - извика тълпата слънчеви бани.
И спасителят в кулата изсвири с всички сили и извика:
– СПЕСТЕТЕ КОЙ МОЖЕ!
– Вода! Вода! – Долорес измърмори слабо през стиснатия нос.
Дионисий бързо грабна кофата, той загребва вода от морето и пръска Долорес в лицето. КОСА!
– НЕ НА МЕН! – Долорес ахна. – НА ВАШИТЕ МАЛКИ КРАКА!
– О пенсия! Ами сега! – Дионисий наистина беше тъжен, когато той блуждаеше в морето.
Не беше успешен ден на плажа. Това не беше успешно пътуване на Дионисий и Долорес.
– Краката ми страдат от най-слабата воня и нищо не мога да направя – westchnął Dionizy, когато излезе от друг дълъг, гореща вана с пяна.
Долорес седна до него, Тя го потупа по ръката и въздъхна тежко и двамата седяха там мълчаливо дълго, дълго време. Изведнъж Долорес усети нещо - силна воня. И не беше от краката на Дионисий! Не! Ароматът идваше от килера на спалнята.
– Аха! – - весело възкликна Долорес. – Тук има заровено куче! Не става въпрос за вашите миризливи крака!
– О пенсия! Ами сега! Наистина ли? – - зарадва се Дионисий.
Долорес стисна носа си и поклати глава.
– Не, Въобще не. Краката ти са добре. Това са вашите обувки. Ти просто имаш смрадливи ботуши.
И двамата започнаха да душат … Когато се събудиха, те разбраха … Така, те наистина бяха обувки. Те се отърваха от тях възможно най-скоро. Всички двойки, всеки.
Дионисий усети, че сега е още по-влюбен в Долорес. И Долорес пак го обичаше. И беше наистина сладко. Както се оказа, нито вонящ крак, нито обувките смърдят не са проблем, когато става въпрос за купидони.
Вонята на краката на Дионисий все още беше там. И какво от това? Най-важните, че Дионисий и Долорес наистина се обичали.
Ние особено го препоръчваме страници за оцветяване с патета.